Стара Загора е един от най-древните градове в Европа
Стара Загора е един от най-древните градове в Европа. Благоприятните условия за живот в Горнотракийската низина са причина за възникването на първите селища в региона още през ранния неолит. Градът е истинска съкровищница за изследователите. Тук можете да се разходите около жилището на хора, живели преди 8 хиляди години, да минете по напълно запазена антична улица на римския град Августа Траяна, да усетите духа на Възраждането и да се впуснете в още много други откривателски мисии. Регионалният исторически музей е с една от най- богатите експозиции в страната. Разположен в специално изградена за целта сграда с формата на пясъчен часовник неговите фондове съхраняват над 100 000 артефакти от неолита до най- новата ни история.
Стара Загора е мястото, където може да се забавлявате с приятели. Тук можете да практикувате различни спортове, да се наслаждавате на разнообразна културна програма, да прекарате време със семейството си.
Стара Загора е идеалното място да планирате Вашето бизнес или корпоративно пътуване. Географски градът е разположен в центъра на България и разполага с голяма настанителна база, множество конферентни зали и различни забавления за свободното време.
Ако обичате природата, тук имате възможност да се насладите на множество паркове и градини. Благоприятният климат и минералните извори в региона на Стара Загора създават отлични условия за отдих и възстановяване.
Три от регистрираните праисторически поселения в региона са локализирани в чертите на съвременния град и имат световно значение.
Благоприятните природо-географски условия стимулират възникването на първите уседнали селища през VII-VI хилядолетие прeди Христа. През новокаменната епоха селищата са били свързани с развитието на земеделието и скотовъдството.
Най-голямата селищна могила в България е Берекетската селищна могила. Тя е разположена западно от квартал Кольо Ганчев. Била е висока 17 м и е имала диаметър при основата си 250 м.
Първата цялостно проучена в национален мащаб е Азмашката могила, като отново е позиционирана в регион Стара Загора В могилата при окръжна болница (МБАЛ "Проф.Стоян Киркович") в град Стара Загора са открити, консервирани и експонирани „in situ" най-добре запазените и с най-богат инвентар неолитни жилища в Европа.
На 8 км северозапад от град Стара Загора, в местността "Мечи кладенец", са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа. Те са датирани от V хилядолетие преди Христа. Медодобивът и усъвършенстването на металургията активират развитието на поселищната система през каменно-медната и бронзова епоха.
Многобройните имена, с които се е назовавал града (Берое, Августа Траяна, Верея, Иринополис, Боруй, Ески Зара, Железник и Стара Загора също са свидетелство за дълголетието на града.
Берое е древнотракийско селище от IV век преди Христа. Богатата материална и духовна култура на траките е симбиоза между местните традиции, повлияни от елинизма и културните импулси от Мала Азия. До днес остава дискусионен въпросът около възникването, съществуването, местонахождението и историческата му съдба.
Августа Траяна е римски град, основан от император Марк Улпий Траян (98-117 година) в началото на II век (около 107 година след Христа). С площ от 484 декара, ограден с мощни укрепителни съоръжения, той е бил втори по големина в провинция Тракия след Филипопол. Според известният римски историк от IV век Амиан Марцелин, Августа Траяна заедно с Филипопол "красят провинция Тракия", а местните жители го наричали "най-блестящ град". Градът е център на административна област с права на муниципия, с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От император Марк Аврелий (161-180 година) до император Галиен (253-268 година) Августа Траяна сече собствени бронзови монети, които са били в обръщение почти на целия Балкански полуостров. От античния град са проучени отделни сектори: части от укрепителната система, Южната и Западната порта, форума, аудиториума, термите, обществени и частни сгради с цветни подови мозайки, уличната мрежа и некрополи.
Верея, Иринополис и Боруй са имена от средновековната история на града. В периода VI-VII век е носил името Верея. През 784 година (VIII век) е посетен от императрица Ирина, която дава средства за възстановяване на укрепителните му съоръжения. В нейна чест града се преименува на Иринополис. По време на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век) града носи името Боруй. Той е бил административен център на Боруйската хора, която е била една от деветте области /хори/ в средновековна България. От ХI-ХII век датират най-значимите средновековни паметници, сред които се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях - лъвицата с лъвчето - става централен мотив в герба на град Стара Загора.
Ески Загра е новото име на града от 1364 година, когато го превземат османските войски.
На 31 юли 1877 година край Стара Загора става една от най-големите битки. Градът е опожарен и сринат до основи от турците. Единствената оцеляла обществена сграда е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са повече от 14 500 души.
На 23 януари 1878 година градът получава повторно свободата си. Съгласно Берлинския договор остава в пределите на Източна Румелия до Съединението през 1885 година. Многобройните паметници на територията на града напомнят за тези драматични за цяла България събития. В чест на стогодишнината от Освобождението на мястото на най-кръвопролитните сражения е издигнат Мемориален комплекс "Бранителите на Стара Загора 1877 година"
На 05 октомври 1879 година е положен основния камък за възстановяването на града от губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди съгласно изработеният от чешкия техник Любор Байер план, който превръща Стара Загора в първия следосвобожденски град със съвременно градоустройствено решение.
През 50-те години на ХIХ век градът е преименуван с названието Железник. През 1858 година градът е с пет мъжки и три девически училища. Създадено е българско читалище. През 1869 година Васил Левски основава един от първите тайни революционни комитети.
Градът получава името Стара Загора през 1871 година на Църковния събор в Цариград. Обособява се Старозагорската епархия, която и до днес съществува в същите граници, обхващайки района на Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Харманли и Свиленград.
Днес град Стара Загора е красив и динамично развиващ се индустриален град, университетски център, с много научни и културни институти. Град с достойно минало, изправен пред предизвикателствата на бъдещето.
Град Стара Загора е известен като град на поетите и художниците, правите улици и липите.
Като един от древните градове в България, Стара Загора дава възможност за посещения на различни културни институции:
В града са запазени множество къщи – паметници на културата, в които са живели видни и знатни фамилии от региона.
